Онзи ден спряхме в едно пазардишко село, да се купим плодове и зеленчуци. Една жена продаваше хризантеми в саксии и разбира се веднага се залепих на сергията й да си купя. Продаваше различни цветове, по 6лв. саксийката. Купих си без да се замисля две, едната оранжева, другата не запомних каква.

Засадих ги до другите, които вече имам в двора. Всъщност моите не са хризантеми, а както им викаше моята баба димитровчета – защото цъфтят есенно време по Димитровден. Та се надявам тези наистина да са хризантеми, защото миналата есен поръчах две от интернет, уж хризантеми, но нямаха късмета да оцелеят.

Тези, които купих от сергията изглеждат добре, само че целите стебълца са покрити с въшки. Направи ми впечатление чак когато започнах да ги засаждам. Ядосах се на себе си, че ни ги огледах по-добре на пазара. Можех да използвам това обстоятелство, за да сваля от цената. По-лошото е, че на следващия ден забелязах, че въшките са тръгнали и по моите димитровчета! Ядосах се и на себе си и на бабата, от която ги купих. Така ги пренесох и по моите.