Никога не бях ходила на Витоша, а много исках да видя на живо прочутите морени. Последната събота на август сме в София и решаваме да се разходим от Златните мостове и да видим морените.
Точно този ден се провеждаше Витоша морени чалендж и беше пълно с участници и публика на старта. Не успяхме много да им се полюбуваме и тръгваме на горе по пътеката покрай морените, където се озовахме на Платото.
За няколко часа успяваме да се замотаем из Платото и започвам да се вдъхновявам от естествените треви и клекове през, които се лутаме. От известно време се интересувам от този стил в градинарството и се възхищавам на дизайна на природата.
Всичко започна с желанието ми засадя сухолюбиви треви и растения в градината ми, които да устоят на сухото и горещо лято.
В резервата туфите са огромни – мисля, че някои достигат до 80-100см в диаметър, а на височина цъфналите треви достигат колкото нас.
Прави впечатление обаче, докато буквално газим през Платото, че земята е под краката ни е по-скоро огромни морени, покрити с трорф и поникнали треви и клекове. На места дори се усеща като да газим в мочурище. Внимаваме и да не изкълчим глезен, на места си трябва добър баланс, за да не стъпиш в някоя дупка, а отгоре всичко е покрито с клекове и треви и е невъзможно да видиш къде стъпваш.
Предполагам, че резервата си остава блатист през цялото лято и така растенията си набавят необходимата влага. Въпреки, че лятото е към края си, все още има цъфнали растения навсякъде около нас.
Хората си плащат, за да им направят такива градини. Невероятно е!
И разбира се морените, заради които в крайна сметка дойдохме. Камъните са навсякъде. Страхотно вдъхновение за направата на алпинеум в градината.
