Зелен лук, чесън, репички, салатки, спанак от семе

6 януари 2024 – Днес, събота, на Йорданов ден, времето беше приятно за работа в градината. Според прогнозите се очаква да завали в следващите часове, така че реших да се възползвам и да свърша отдавна планирана работа в градината. А именно да засадя лук и чесън за перца на пролет.

Вчера минах през Четвъртък пазар и си купих половин килограм балучки и няколко глави сух български чесън. Реших да започна с няколко лехички на около 2 кв.м. преди да се впусна в по-сериозна сеитба по двора.

Така си харесах място в градината зад къщата, с южно изложение, не далеч от входната врата, за да ми е под ръка евентуалната продукция. В едната част днес засадих балучки и сух чесън с идеята да пораснат на пролет, а другата част от градината разкопах с правата лопата, за да обработя почвата за пролетната сеитба на подправки и люти чушлета.

Мястото не беше прекопавано отдавна. През ноември се пробвах да забия правата лопата, но земята беше твърда като бетон. Не беше валяло от седмици, може би месеци – лятото и есента бяха много сухи. Изчаках чак през декември, за да разкопая. След обилният и неочакван снеговалеж в края на ноември и последвалите дъждове, земята беше омекнала. И така към друг проблем, станала като глина, почвата беше трудна за разкопаване. Постоянно се лепеше като пластелин по инструментите. Но какво да се прави, никога не е лесно!

С малката мотичка направих лехи на мястото където преди десетина дни разкопах с правата лопата.

Докато разкопавам с лопатата, чистя камъчета, корени, ръждясали пирони и др. Не е най-приятната работа по двора, но неизбежна, така почиствам от плевели.

След като приключих, бях напълнила една кофичка с корени на плевели, камъчета, конфети, заровени в пръстта и по-големи коренища от черешата и бръшляни.

Изрових и червеи. Внимавах да не ги наръня с лопатата докато разбивах напречно буците пръст. Няколко излязоха на повърхността. Казват, че червеите са добър знак за здравето на почвата. По всичко личи, че тази в двора ми не е обработвана с химикали. Чакаме много дърпане на треви…

От ляво засадих балучки, около 30тина може би, а от дясно още толкова скилидки чесън. Опасявам се, че не ги засадих много дълбоко и че се наложи да сгъстя разстоянието между луковиците. Но се надявам да имат достатъчно място да се развият. След като приключих, лехата изглежда като снимката по-горе. Заравних почвата и по-големите бучки пръст с търмъка. Не ги полях, а би трябвало. От тази вечер се очакват дъждове тук, така че се надявам времето да свърши малко работа. Ако утре сутрин видя, че не е валяло, ще ги полея. Така или иначе до ден, два се очакват валежи от дъжд и сняг. Дано не замръзнат – очакванията са за минусови темпреатури и през деня.

След като приключих със сеитбата, продължих с малкият парцел от дясно. Там имаше различни цветя, чиито имена не зная и извадих, имаше и ириси, които ограничих и запазих и други зеленки, които премахнах. Днес успях да го разкопая и почистя от плевели и камъчета.

Тук планирам да направя лехи с подправки – магданоз, джоджен, целина, копър, и др. Ще опитам да засадя тук и люти чушлета. Би било добре да пробвам и със спанак и може ли няколко зелени салати. Мястото е малко, ще се наложи добре да планирам ако искам да посъдя от всички.

13 февруари 2024 – 6 седмици по-късно, първите перца на лука се появиха!

25 февруари 2024 – 8 седмици по-късно редиците изглеждат още по-добре. Чесънът също се е показал.

13 март 2024 – Зеленият лук набира сила!

31 март 2024 – Времето е топло и тихо. Отдаваме се на сеитба. Искам да посъдя репички, но нямам място и решавам да го направя между зеления чесън.

7 април 2024 – Седмица по-късно репичките вече са се показали, не очаквах да се появят на бял свят толкова бързо.

20 април 2024 – Зеленият лук отдавна е готов за хапване. Между него, нахвърлих и семената на люти чушлета. Три седмици по-късно няма абсолютни никакви признаци на живот.

Чесъна също е готов.

Доволна съм от напредъка на реколтата, поне за сега. Репичките също се развиват много добре. Имам още едно пакетче семена на червени репички и решавам, че след като се развиват толкова бързо и добре, да посадя и него. Но нямам място където да ги засадя – догодина ще планирам по-добре – това наистина е първата и най-важна стъпка – вече съм убедена. Както и да е, с лопаткат си правя една вадичка успоредно на бордюра и минзухарите и решавам да засадя втора партида репички там – така или иначе избора е ограничен.

3 Май 2024 – Малката ми салатена леха е пълна с живот! И домашна храна, надявам се!